Jan 2, 2019, 9:21 AM

Орисан 

  Poetry » Other
467 2 8

Не искам да те питам вече нищо,

изчезнаха въпросите дори.

Разкъсан бент, безмилостно отприщен –

това съм аз, сред луднали води.

 

Със тях каквото беше, си замина –

бушувалите страсти отпреди.

Нима душата може да загине,

а тялото все още да върви?

 

Не те виня – във всичко има смисъл,

и в болката, и в счупените дни.

С каквото трябва, Той ме е орисал.

Чертае път, а подир мен – следи!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??