2.01.2019 г., 9:21 ч.

Орисан 

  Поезия » Друга
468 2 8

Не искам да те питам вече нищо,

изчезнаха въпросите дори.

Разкъсан бент, безмилостно отприщен –

това съм аз, сред луднали води.

 

Със тях каквото беше, си замина –

бушувалите страсти отпреди.

Нима душата може да загине,

а тялото все още да върви?

 

Не те виня – във всичко има смисъл,

и в болката, и в счупените дни.

С каквото трябва, Той ме е орисал.

Чертае път, а подир мен – следи!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??