Той, моя, казвам ви... направо... чвор е.
И все ме орезиля у селото.
Такъв един... растителен негодник.
Сега ша ви разправям. Не лъготя.
Кат оня ден. С комшията бате Даню
седим си на миндеря. Нижем чушки.
Свършиха чушките. И он ма... наминдери.
Големо чудо. Секиму се случва.
И моят баш тогава се умъкна.
Сумти и гледа - кат бика в обора...
Бе, думичка да каже. Да измъцка...
То чвор кат си... Какво да ви говора...
Политна към стъклото. Щел да скача.
Къде отиваш, бе, юнак-ахмак!
Тва, дето ти поникна под калпака,
са чифт рога. Не бъркай със крила!
© Златка Вълкова All rights reserved.