14.10.2007 г., 14:46 ч.

Той, моя, казвам ви... (хумор) 

  Поезия
5.0 / 22
2715 0 42
 

Той, моя, казвам ви... направо... чвор е.

И все ме орезиля у селото.

Такъв един... растителен негодник.

Сега ша ви разправям. Не лъготя.

 

                                    Кат оня ден. С комшията бате Даню

седим си на миндеря. Нижем чушки.

Свършиха чушките. И он ма... наминдери.

Големо чудо. Секиму се случва.

 

И моят баш тогава се умъкна.

Сумти и гледа - кат бика в обора...

Бе, думичка да каже. Да измъцка...

То чвор кат си... Какво да ви говора...

 

                                  Политна към стъклото. Щел да скача.

Къде отиваш, бе, юнак-ахмак!

Тва, дето ти поникна под калпака,

са чифт рога. Не бъркай със крила!

© Златка Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Това е само спомен — не е стих — за татуиран с аромати вятър, за времето, в което преоткрих, че любо...
  • Бях просякът светец, измолващ грях от твоя поглед ангелски пречистен. И след душата ти нагоре полетя...
  • Не ме забърквай в твоята история, на мелеща напразно воденица. Любим си. Аз любима на теория, на пра...

Още произведения »