Спомням си как ме утешаваше
преди да тръгне с онзи влак.
Гледах как се отдалечаваше
и си казвах: "Той ще дойде пак".
Но един ден не дойде.
"Мама каза, че са минали години,
откакто всеки петък на коловоз 2
в 17:45 те чакам. Кажи ù,
че просто се забави,
станали са някакви неща.
Винаги ще дойдеш, не би ме забравил.
Аз ти вярвам, ти така ми обеща." ...