Спомням си как ме утешаваше
преди да тръгне с онзи влак.
Гледах как се отдалечаваше
и си казвах: "Той ще дойде пак".
Но един ден не дойде.
"Мама каза, че са минали години,
откакто всеки петък на коловоз 2
в 17:45 те чакам. Кажи ù,
че просто се забави,
станали са някакви неща.
Винаги ще дойдеш, не би ме забравил.
Аз ти вярвам, ти така ми обеща." ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse