Толкова безсънни нощи,   

     толкова много мечти,    

           и едно тъжно лице,  

                 по което се стичат сълзи. 

                    Тъгата е като затвор,  

                          обзема те изцяло, 

                              опитваш се да я избегнеш,  

                                   но пак напразно. 

                                           В абсурден мрак,   

                                                тупти безпомощно сърце 

                                                     копнеещо за прошка,  

                                                           като изоставено дете.  

                                                                Толкова е гаден животът, 

                                                                       колкото са грешките в него. 

                                                                          Толкова мога да напиша, 

                                                                             че толкова много ме боли.