Толкова безсънни нощи,
толкова много мечти,
и едно тъжно лице,
по което се стичат сълзи.
Тъгата е като затвор,
обзема те изцяло,
опитваш се да я избегнеш,
но пак напразно.
В абсурден мрак,
тупти безпомощно сърце
копнеещо за прошка,
като изоставено дете.
Толкова е гаден животът,
колкото са грешките в него.
Толкова мога да напиша,
че толкова много ме боли.
© Иван Петков Всички права запазени