Толкова е хубаво да зная,
че винаги си някъде край мен.
Дали е изгрев или вече залез
изминал е един прекрасен ден!
Толкова е хубаво, когато
си лягам и затворила очи,
в късна нощ изчезва самотата,
че телефонът ми в миг един звъни.
Илюзия – реалност – не зная,
но топлината жива е във мен,
а тя болката по-лека става,
и силна ще съм в утрешния ден!