Откъм водата, отгоре
се спускаше внезапно вятърът
и тъжно раздаваше спомени,
а лицата ни ставаха
като пречупени делви.
На хълма на самотата
аз не съм самичък, в мен живеят
деветима братя,
девет смъртни гряха,
толкова морета
и над тях безконечно кръжат
девет корморана. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up