Толкова морета

10.08.2010 г., 11:45 ч.

Поезия » Философска

5.0 (4)

628 0 3

Откъм водата, отгоре
се спускаше внезапно вятърът
и тъжно раздаваше спомени,
а лицата ни ставаха
като пречупени делви.
На хълма на самотата
аз не съм самичък, в мен живеят
деветима братя,
девет смъртни гряха,
толкова морета
и над тях безконечно кръжат
девет корморана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Когато любовта проговори
Обичам те

Обичам те, защото си прекрасна, полегнала на стихналата гръд. Потъвам в погледа ти замечтаноясен, из...
Знак (От една болнична стая)

Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...
Свободен

Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...

Още произведения »