Толкова морета

10.08.2010 г., 11:45 ч.

Поезия » Философска

598 0 3

Откъм водата, отгоре
се спускаше внезапно вятърът
и тъжно раздаваше спомени,
а лицата ни ставаха
като пречупени делви.
На хълма на самотата
аз не съм самичък, в мен живеят
деветима братя,
девет смъртни гряха,
толкова морета
и над тях безконечно кръжат
девет корморана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Толкова морета

Искате да прочетете повече?

Предложения