Мое мъничко снежно човече,
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме...
През мъртвешките черни баири,
тихо шепнейки нейното име,
колко страстно душата я дири!
Топлинката, оназ след която
само спомен за нас ще мъждука...
Есента, след измамното лято,
във студа на вратата ми чука!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up