Мое мъничко снежно човече,
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме...
През мъртвешките черни баири,
тихо шепнейки нейното име,
колко страстно душата я дири!
Топлинката, оназ след която
само спомен за нас ще мъждука...
Есента, след измамното лято,
във студа на вратата ми чука!