Дървета с разтворени клонки ветрило
отпиват от багрите пъстри в нощта.
Следите от устни с дъждовно червило
са стъпки светулчени в твойта ръка.
По листите с капчици лунно мастило
нестихващи думите шумно валят.
От бъклица времето с радост отпило,
в очите му - ръжени дните горят.
През сън топловърхите малки искрици
чертаят пътеки, щриховат звезди...
А сутрин ... когато ... отварям зеници
аз зная - до мен като обич си ти! ...