joanna_vas (Йоанна)
223 460
Feb 26, 2005, 8:15 AM

Топловърхи искрици 

  Poetry
801 0 3

Дървета с разтворени клонки ветрило
отпиват от багрите пъстри в нощта.
Следите от устни с дъждовно червило
са стъпки светулчени в твойта ръка.

По листите с капчици лунно мастило
нестихващи думите шумно валят.
От бъклица времето с радост отпило,
в очите му - ръжени дните горят.

През сън топловърхите малки искрици
чертаят пътеки, щриховат звезди...
А сутрин ... когато ... отварям зеници
аз зная - до мен като обич си ти!

(Ветрило от пръсти, по листа трепти...)

© Йоанна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Очарователно е. Някак наивно-нежно. Бих казал, че излъчва най-красивата сантименталност, която съм срещал в стихотворенията на този сайт.
  • благодаря Дени
  • Мн е хубаво 6
Random works
: ??:??