joanna_vas (Йоанна)
223 460
26.02.2005 г., 8:15 ч.

Топловърхи искрици 

  Поезия
798 0 3

Дървета с разтворени клонки ветрило
отпиват от багрите пъстри в нощта.
Следите от устни с дъждовно червило
са стъпки светулчени в твойта ръка.

По листите с капчици лунно мастило
нестихващи думите шумно валят.
От бъклица времето с радост отпило,
в очите му - ръжени дните горят.

През сън топловърхите малки искрици
чертаят пътеки, щриховат звезди...
А сутрин ... когато ... отварям зеници
аз зная - до мен като обич си ти!

(Ветрило от пръсти, по листа трепти...)

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Очарователно е. Някак наивно-нежно. Бих казал, че излъчва най-красивата сантименталност, която съм срещал в стихотворенията на този сайт.
  • благодаря Дени
  • Мн е хубаво 6
Предложения
: ??:??