Събуден, като стар самотен вълк,
отърсил козината от листата,
попадали по прашния му гръб,
в ноември се надигна топъл вятърът.
И както слънце грееше, с дъжда
дърветата оголени целуна
и залюля земя и небеса,
на шипките опънал тънки струни.
Проблеснаха прозорците. Със смях,
дъгата си проправи път през тях.
© Павлина Гатева All rights reserved.