24 нояб. 2020 г., 11:22
Събуден, като стар самотен вълк,
отърсил козината от листата,
попадали по прашния му гръб,
в ноември се надигна топъл вятърът.
И както слънце грееше, с дъжда
дърветата оголени целуна
и залюля земя и небеса,
на шипките опънал тънки струни.
Проблеснаха прозорците. Със смях,
дъгата си проправи път през тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация