Аз съм лека и тежка омара,
къс небе от Вселената бяла,
ситен прах - на съня ми в кошмара.
И съм капки тъга. Но съм цяла.
Аз съм звук, тишина - едновременно,
все затихвам в балони от вяра...
И съм жива, и вечно съм бременна
със търбух, дето стърже до нямост.
Аз съм бабешка стара игла,
знам до болка къде ви е дребно.
Ако виждах сега да плета,
бих ушила торба за последно; ...