gerrda (Геновева Христова)
408 4496
7 jul 2013, 20:41  

Торба 

  Poesía
2480 1 15


Аз съм лека и тежка омара,

къс небе от Вселената бяла,

ситен прах - на съня ми в кошмара.

И съм капки тъга. Но съм цяла.

 

Аз съм звук, тишина - едновременно,

все затихвам в балони от вяра...

И съм жива, и  вечно съм бременна

със търбух, дето стърже до нямост.

 

Аз съм бабешка стара игла,

знам до болка къде ви е дребно.

Ако виждах сега да плета,

бих ушила торба за последно;

 

ще е бедна на къшеи хляб,

но богата на грапави истини,

от които без глас ще крещят

натежали вини, неизмислени.

 

Ще е пълна с частици небе,

с жарко лято, до дъх безобразно,

дето в локвите ничком чете

на страстта неизменното празно…

 

А когато торбата се скъса

без да иска, в бодилче от филм,

съвестта ще е куха и късна,

както винаги -  Бог ще виним!




© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??