Apr 14, 2007, 7:45 AM

ТОСТ 

  Poetry
697 0 9
Когато слънцето зад облака се скрие
напълнете чаши до ръба.
На екс сега, до дъно да изпием
питието в тост за светлина.

Да преглътнем тъмното начало
и с коктейл от слънчеви лъчи
все за здраве, то се е видяло,
да преглътнем и да помълчим...

Ще кънти във всеки звън кристален...
Ехото във всички ще личи...
Нека пием без да се прощаваме
от бутилката на общите мечти.

Нека пием, че сме всички днес
като сноп Кубратовски завързан...
Нека пием с гордост и със чест
но умерено... Да не избързваме...

Светлината нека е начало...
Светлината нека е следа...
Нека чашите ни бъдат огледало,
отразяващи до крайност честността...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??