14 апр. 2007 г., 07:45

ТОСТ 

  Поэзия
699 0 9
Когато слънцето зад облака се скрие
напълнете чаши до ръба.
На екс сега, до дъно да изпием
питието в тост за светлина.

Да преглътнем тъмното начало
и с коктейл от слънчеви лъчи
все за здраве, то се е видяло,
да преглътнем и да помълчим...

Ще кънти във всеки звън кристален...
Ехото във всички ще личи...
Нека пием без да се прощаваме
от бутилката на общите мечти.

Нека пием, че сме всички днес
като сноп Кубратовски завързан...
Нека пием с гордост и със чест
но умерено... Да не избързваме...

Светлината нека е начало...
Светлината нека е следа...
Нека чашите ни бъдат огледало,
отразяващи до крайност честността...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??