В света на сенките се стичат като спомени
несбъднати копнежи и мечти.
Било би хубаво, да можем, ако можем
направо в бъдещето да влетим.
Без робското въже на настоящето,
без грешните постъпки на отминалото.
Кръстовището - кръст помежду дати.
И всичко е възможно и простимо...
Спомням си първият път, когато прочетох твое стихотворение, Младене!
Бях много силно впечатлена от това, че си колкото различен, толкова и завладяващ!
Продължавам да те чета с голямо удоволствие, защото всяка дума която вмъкваш, си има своя дълбок смисъл! Приеми моите поздрави!
Когато човек е на кръстопът,той сам избира посоката.
Избора е в неговите мисли...дали да остане в сянка
или да обърне погледа си навътре към своята душа
в търсене на най - верния път да преоткриеш себе си.
Аз мисля,че точно тогава човек тръгва по- най
светлия път, а именно да преоткрие отново света...
Младене, хареса ми стиха ти, винаги ме караш
да мисля и да търся отговори.Благодаря ти!
Замислих се ... за рефлексите, за инерцията, за сенките, закъснели за живот и за кривогледото, но все пак усмихнато бъдеще Много, ама много ми хареса, Младене! Ще си го запазя в любими и ще си го чета отново. Поздрави!
Младен много ми хареса.Подчернано добър изказ, и емоционално.В сянка закъсняла за живот.Много силни епитети миличък.Трудно човек търси светъл път когато е само сянка.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.