Не се боя за себе си. Изобщо!
И друг път са ме удряли в гърба.
И друг път са превръщали във общо -
моето. Аз свикнах да деля...
Не се боя да вия като куче
над своето оръфано сърце.
Щом нещо е решило да се случи -
приветствам го дори със две ръце.
Издържам на различни катаклизми.
(Отдавна си говорим с тях на ''ти''.
Сервирам им кафе. Не са капризни).
Боли ли ме? Е, колко да боли?! ...