Mar 24, 2013, 9:57 PM

Това, което ме тревожи... 

  Poetry » Love
2157 1 9

Не се боя за себе си. Изобщо!

И друг път са ме удряли в гърба.

И друг път са превръщали във общо -

моето. Аз свикнах да деля...

 

Не се боя да вия като куче

над своето оръфано сърце.

Щом нещо е решило да се случи -

приветствам го дори със две ръце.

 

Издържам на различни катаклизми.

(Отдавна си говорим с тях на ''ти''.

Сервирам им кафе. Не са капризни).

Боли ли ме? Е, колко да боли?!

 

Тя - болката ми стана втора кожа...

За себе си сега не се боя.

Това, че пак ще молиш, ме тревожи.

Предлагам ти да си спестиш срама.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??