24 mar 2013, 21:57

Това, което ме тревожи... 

  Poesía » De amor
2233 1 9
Не се боя за себе си. Изобщо!
И друг път са ме удряли в гърба.
И друг път са превръщали във общо -
моето. Аз свикнах да деля...
Не се боя да вия като куче
над своето оръфано сърце.
Щом нещо е решило да се случи -
приветствам го дори със две ръце.
Издържам на различни катаклизми.
(Отдавна си говорим с тях на ''ти''.
Сервирам им кафе. Не са капризни).
Боли ли ме? Е, колко да боли?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??