Това ми стига
Това ми стига
Когато сенките потънат
в бездънния потир на мрака
и птиците крила подгънат
съня смирено да дочакат,
когато западът изтлее,
а изток е безбродно черен –
когато в мене хлад повее
и плъзне тъмен и безверен,
усещам светлата пътека
как губя в мрака безнадеждно:
доброто чезне надалеко,
а злото е така безбрежно.
Потръпнала, ръка протягам
към пръснатите си посоки –
но те ми бягат, как ми бягат
и теглят долу, към дълбокото!
В часа, когато на кристали
замръзва вярата ми сетна,
когато мисля, че едва ли
ще срещна пак зората цветна –
най-ясно в миг такъв усещам
как моят глас до теб достига,
как мисълта ти ме пресреща
и сгрява – и това ми стига.
© Венета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е!
***** -
Ха, и аз имам нещо с такова заглавие, но коренно различно съдържание! Сродна душица си ми ти, зная!
-
Благодаря, Мартина! Честита Цветница!
-
Прочетох с удоволствие!
-
Благодаря, Сеси! Поздрави!
-
Аплодисменти!
-
Благодаря, Белла!
-
Благодаря ви, момичета!
Анастасия
Вики
Жанет
Росица
Кети
Рада
Много сте мили! Вие ми стоплихте сърцето! Честно казано, имах колебания не задълбавам ли нещо... Усмивки за всички! -
Венета, благодаря ти за поезията! Безупречни рими, ритъм, интересни метафори и много близко до моето светоусещане!
-
Много хубав стих! Напомня ми Шекспир, преведен от Валери Петров - като ритмика и строеж
-
Вдъхва надежда
-
Достатъчност...
Много мил финал -
Чудесно! Винаги има кой или какво да ни върне на пистата
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Алекс, благодаря от сърце!