donchevav (Венета)
82 557
8 abr 2016, 8:08

Това ми стига 

  Poesía » De amor
845 1 14

                

 

                 Това ми стига

 

Когато сенките потънат

в бездънния потир на мрака

и птиците крила подгънат

съня смирено да дочакат,

когато западът изтлее,

а изток е безбродно черен –

когато в мене хлад повее

и плъзне тъмен и безверен,

 

усещам светлата пътека

как губя в мрака безнадеждно:

доброто чезне надалеко,

а злото е така безбрежно.

Потръпнала, ръка протягам

към пръснатите си посоки –

но те ми бягат, как ми бягат

и теглят долу, към дълбокото!

 

В часа, когато на кристали

замръзва вярата ми сетна,

когато мисля, че едва ли

ще срещна пак зората цветна –

най-ясно в миг такъв усещам

как моят глас до теб достига,

как мисълта ти ме пресреща

и сгрява – и това ми стига.

 

 

© Венета Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Една русалка няма да ни скара, разбрах и аз! Поздрав, Рада! Ще потърся твоето стихотворение!

    Алекс, благодаря от сърце!
  • Хубаво е!
    *****
  • Ха, и аз имам нещо с такова заглавие, но коренно различно съдържание! Сродна душица си ми ти, зная!
  • Благодаря, Мартина! Честита Цветница!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Благодаря, Сеси! Поздрави!
  • Аплодисменти!
  • Благодаря, Белла!
  • Благодаря ви, момичета!
    Анастасия
    Вики
    Жанет
    Росица
    Кети
    Рада
    Много сте мили! Вие ми стоплихте сърцето! Честно казано, имах колебания не задълбавам ли нещо... Усмивки за всички!
  • Венета, благодаря ти за поезията! Безупречни рими, ритъм, интересни метафори и много близко до моето светоусещане!
  • Много хубав стих! Напомня ми Шекспир, преведен от Валери Петров - като ритмика и строеж
  • Вдъхва надежда
  • Достатъчност...
    Много мил финал
  • Чудесно! Винаги има кой или какво да ни върне на пистата
Propuestas
: ??:??