Добре!
Печелиш!
Казваш: всеки друг
могъл би да ме завладее?
Старея, може би?
И бързам да обичам за последно?
И казваш - този образ
- нищо общо с теб?
Измислен мит,
преследван
от момента, в който
осъзнавах
свойта женственост?
Освобождавам те!
С бездушие,
и смърт,
и самосъжаление
не мога да се боря!
Старея, да.
От твоето напускане.
Не знам защо,
ала си казвам:
"Никой друг...".
© Павлина Гатева All rights reserved.