ТОВА СИ КАЗВАМ ВСЯКА НОЩ
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара,
ненужен и неприложим
с торба стиховищни брътвежи,
с печални облачета дим
вечерната лула те нежи,
огнището ти не гори,
градът те гледа като гламав –
че нямаш пукнат лев – дори ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up