Dolor (Анонимен)
3 0
Apr 11, 2013, 5:49 PM  

Трепет 

  Poetry
359 0 0

Трепет усетих тъй дивно красив

що твой образ прикова ме.

 

Лик прекрасен,

облян в мистерия от лунни лъчи

ти сам призова ме.

 

И без говор и без глас

прегърна ме нежно и леко,

а ръцете ти бели като сняг

бавно оставха ме да тлея в тях.

 

Бленувах до тебе застанал

и устни жадно аз впих,

сетне буря сладострастна

поде ме към блажени висоти. 

 

                                                           

© Анонимен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??