11.04.2013 г., 17:49 ч.  

Трепет 

  Поезия
357 0 0

Трепет усетих тъй дивно красив

що твой образ прикова ме.

 

Лик прекрасен,

облян в мистерия от лунни лъчи

ти сам призова ме.

 

И без говор и без глас

прегърна ме нежно и леко,

а ръцете ти бели като сняг

бавно оставха ме да тлея в тях.

 

Бленувах до тебе застанал

и устни жадно аз впих,

сетне буря сладострастна

поде ме към блажени висоти. 

 

                                                           

© Анонимен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??