pearlsina (Пепи)
14 7
Jan 8, 2012, 10:22 PM

Трепети 

  Poetry » Phylosophy
504 0 5

 

На утрото през мократа зеница

ме гледа новият ми ден.

Слънце си взема от усмивката,

а синя нежност ще остави в мен.

 

Чаша кафе и фреш – за нощни спомени,

после – коли и хора, улици и блокове...

На делника в задъханите вдишвания

изгубвам песента на мойте токове.

 

Прегладняла, суетата чака

на утрото след плавния завой.

Не съм готова да ú дам душата!

Вълшебно–приказен е пътят мой!

© Пепи All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??