pearlsina (Пепи)
14 7
8 янв. 2012 г., 22:22

Трепети 

  Поэзия » Философская
518 0 5

 

На утрото през мократа зеница

ме гледа новият ми ден.

Слънце си взема от усмивката,

а синя нежност ще остави в мен.

 

Чаша кафе и фреш – за нощни спомени,

после – коли и хора, улици и блокове...

На делника в задъханите вдишвания

изгубвам песента на мойте токове.

 

Прегладняла, суетата чака

на утрото след плавния завой.

Не съм готова да ú дам душата!

Вълшебно–приказен е пътят мой!

© Пепи Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??