Когато тревата достигне
ръста на безгрижно дете,
а облак – оловна стигма
дамгоса розовото небе,
когато приятелски устни
изпуснат оплетени новини,
когато сам се напуснеш
в добро и в бели злини,
когато нощта си отива,
а ти още милваш деня,
когато доволно щастлив
от теб си е тръгнал сънят, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up