danda (Даниела)
358 1120
14.06.2020 г., 0:16 ч.

Трева 

  Поезия » Друга
1124 3 3

Когато тревата достигне

ръста на безгрижно дете,

а облак – оловна стигма

дамгоса розовото небе,

когато приятелски устни

изпуснат оплетени новини,

когато сам се напуснеш

в добро и в бели злини,

когато нощта си отива,

а ти още милваш деня,

когато доволно щастлив

от теб си е тръгнал сънят,

когато не знаеш защо

си изпуснал и този влак,

когато никой няма легло,

но спиш при него все пак,

когато луната е нафора,

а слънцето – вечен олтар

и луди са всички семафори.

А пътят ти пак ще е фар,

за някой, който някак нехае,

че краят е детски щура трева.

Животът е толкова траен -

като стигма върху синева.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уау!!! Как не съм те открил досега... Ярък стил, индивидуален почерк, богата образност.... Приказка! Благодаря за удоволствието!
  • Абстрактна си тук И друго нещо забелязвам в последните ти творби-дългият ред типичен за теб го няма
  • Искре, присети ме за „нещо като нищо на света” – от Сароян извадено и превърнало се за мен в крилата фраза
Предложения
: ??:??