Случи ми се както сняг през юли –
малко чудо в тъжния ми ден.
Вятърът за нас звезди отбрули.
Птичките възпяха теб и мен.
Беше нещо боговдъхновено.
Приказка. Поезия. И зов.
Даже не помолих да е вечно.
Беше по-голямо от любов.
После някой тихо те повика.
Аз пък не попречих на това...
Там, където спряхме, не поникна
нито цвете, нито стрък трева.