Случи ми се както сняг през юли –
малко чудо в тъжния ми ден.
Вятърът за нас звезди отбрули.
Птичките възпяха теб и мен.
Беше нещо боговдъхновено.
Приказка. Поезия. И зов.
Даже не помолих да е вечно.
Беше по-голямо от любов.
После някой тихо те повика.
Аз пък не попречих на това...
Там, където спряхме, не поникна
нито цвете, нито стрък трева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse