Тревата умира, предсмъртно зелена.
Обречено ляга във прави редици.
Плътта ù косата, така настървена,
захапва. И литват уплашени птици.
Тревата се моли. Но кой да я чуе...
със длани ни маха за поздрав последен.
Платната небесни вятърът дуе
и хоризонтът е гузно приведен.
До вчера тревата ни милваше леко.
Лежахме във нейните скути смирени.
Нозете ни боси зелена пътека
във нея чертаеха тъй вдъхновени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up