20 abr 2010, 21:34

Тревата 

  Poesía » Otra
541 0 2
Тревата умира, предсмъртно зелена.
Обречено ляга във прави редици.
Плътта ù косата, така настървена,
захапва. И литват уплашени птици.
Тревата се моли. Но кой да я чуе...
със длани ни маха за поздрав последен.
Платната небесни вятърът дуе
и хоризонтът е гузно приведен.
До вчера тревата ни милваше леко.
Лежахме във нейните скути смирени.
Нозете ни боси зелена пътека
във нея чертаеха тъй вдъхновени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??