Тревата
Тревата под краката ми е мъртва.
Косена е във безпощадно време.
Пелиновият дъх сега накъртва
и тази смърт не мога да приема.
Из нея още мърдат безнадеждно
щурци и мравки, корени и листи.
Жужат пчели полека, много нежно,
а бръмбарите щурат се замислено.
Била е някому любовно ложе.
Била е ласка, радост за очите.
Сега е победена - не, не може
да чуе птици тихо как долитат.
Смъртта ù ме уплаши, разтревожи.
Трева нетрайна – някой ще си каже.
А друг на кравите си ще я сложи,
без нищо в него да потрепне даже.
С тревата колко спомени умряха
за нашите безумно дълги нощи.
Звездите летни там се разпиляха,
когато ти обичаше ме още.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тревата - една от любимите ми теми! Прекрасен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
за нашите безумно дълги нощи."
Не може споменът да тръгне ей така
със всяка смърт бродирала ни пътя.
Той жилав е почти като трева
и като нея е почти безсмъртен...