Тревата

14 июн. 2014 г., 13:29

Поэзия » Другая

348 1 2

Тревата под краката ми е мъртва.

Косена е във безпощадно време.

Пелиновият дъх сега накъртва

и тази смърт не мога да приема.

Из нея още мърдат безнадеждно

щурци и мравки, корени и листи.

Жужат пчели полека, много нежно,

а бръмбарите щурат се замислено.

Била е някому любовно ложе.

Била е ласка, радост за очите.

Сега е победена - не, не може

да чуе птици тихо как долитат.

Смъртта ù ме уплаши, разтревожи.

Трева нетрайна – някой ще си каже.

А друг на кравите си ще я сложи,

без нищо в него да потрепне даже.

С тревата колко спомени умряха

за нашите безумно дълги нощи.

Звездите летни там се разпиляха,

когато ти обичаше ме още.

Довереница (Дочка Василева)

2014-06-15T18:06:31+03:00

"С тревата колко спомени умряха

за нашите безумно дълги нощи."

Не може споменът да тръгне ей така
със всяка смърт бродирала ни пътя.
Той жилав е почти като трева
и като нея е почти безсмъртен...
Katriona (Кети Рашева)

2014-06-14T16:02:49+03:00

Тревата - една от любимите ми теми! Прекрасен стих!