Нощем дървото говори със Бога.
Някога тихо поронва сълза.
Може би вече е казало "Сбогом!".
Пусти са старите птичи гнезда.
Няма ги песните в утрини бели,
клоните тъжно отпускат ръце.
Даже тревите, сега оглушели,
тихо превиват снагите на две.
Гледа внимателно нашият Господ.
Слуша със обич пак дънера стар.
Нощем ще прати, вместо апостоли,
звездни плеяди- надежда и дар! ...