670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Jul 15, 2010, 9:53 AM

Тревожно 

  Poetry » Other
607 0 5

Разстрои ме ужасно.
Евазивен!
Дали не е пък равно на неистински?
А искреност? А липса на различие?
Да не говорим за обичане!

Потиснато ми стана.
Разтревожи ме.
Преставам да се боря със Съдбата.
Не я разбирам.
И не я владея
науката да бъда с теб “приятел”!

Преглъщам сухи сълзи.
Ще настина
от толкоз влага, вътре в мен събрана.
Не ми се ще с иглата да зашивам -
все пò не ми зарастват раните.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • Поздрав!
  • Да болката се усеща ... Поздрав, въздействаш...
  • Трудно се преглъщат сухите сълзи.Затова боли от стиха ти.Истински е!
  • Барман, налей ми едно двойно сенрю!
    / по В. Лак /

    Така се случи. Няма и виновни.
    Тя, Любовта помита и не пита.
    Понякога е толкова съдбовно...
    Понякога в земята е зарито...

    А ти цъфтиш! А ти си тъй гореща!
    Но друга ляга с влюбения мъж...
    Изглежда и нелепо нашата среща,
    като прашни цървули, сред дъжд...

    Зем.
Random works
: ??:??