Разстрои ме ужасно.
Евазивен!
Дали не е пък равно на неистински?
А искреност? А липса на различие?
Да не говорим за обичане!
Потиснато ми стана.
Разтревожи ме.
Преставам да се боря със Съдбата.
Не я разбирам.
И не я владея
науката да бъда с теб “приятел”!
Преглъщам сухи сълзи.
Ще настина
от толкоз влага, вътре в мен събрана.
Не ми се ще с иглата да зашивам -
все пò не ми зарастват раните.
© Павлина Гатева Все права защищены