Jan 10, 2010, 3:32 PM

Три ръждиви пирона във чашата... 

  Poetry » Other
1362 0 37

 

Капитане, морето не пита,

щом реши да си вземе удавник.

Октоподно  разгръща вълните си

и облизва брега във мълчание…

 

Капитане, лулата ти есенна

пуска дим, като свещ за душите им,

(а те бяха страхотни момчета).

Ругатните се сипят молитвено…

 

Капитане, стърчиш като котва

и броиш на гнева си вълните.

Съска приливно - близка умората

и брегът старостта ти заплита…

 

Капитане, търкаля се мокрото

и солените пръски целува.

Козируваш самотен на мостика

пред онази съдба душегубница.

 

Дето трижди се кле да я следваш

от брега - по вълните - до дъното…

Там  задружно си пийват момчетата

и осъмват във твоите сънища…

 

И какво, че брегът ти се рони…

Щом очите ти в пълната чаша

виждат трите ръждиви пирона,

приковали сърцето на вахта…

 

 

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??