10 янв. 2010 г., 15:32
Капитане, морето не пита,
щом реши да си вземе удавник.
Октоподно разгръща вълните си
и облизва брега във мълчание…
Капитане, лулата ти есенна
пуска дим, като свещ за душите им,
(а те бяха страхотни момчета).
Ругатните се сипят молитвено…
Капитане, стърчиш като котва
и броиш на гнева си вълните.
Съска приливно - близка умората
и брегът старостта ти заплита… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация