Три венерини сестри са в теб. Сред тях аз как да те открия?
Едната – надменна, горделива, с думи безразлични ме кори.
С поглед в мене се прелива другата и нежно ми шепти.
Не ще помогне мъдрост тука – с целувка аз ще те опия.
На устните ти аромата – не бих могъл да го отмина,
че кипналата кръв във мене, на разума крещи свирепо:
"Ще го изпия!" С трепереща ръка на стар алкохолик
вдигнах чашата със яда. И после стана тихо, тихо.
А третата, незрима, плаха, като стъбло на трепетлика,
замята се като в полуда, от силна буря разлюляна.
Нежно ме целува и шепти от смут внезапен обладана –
да се изтръгне или изгори в прегръдката неизживяна. ...