Слънцето към пладне веч клонеше,
а принцеса Вейхайвей все още спеше.
Ето че иззад завесите на балдахина,
някой отегчено се прозина…
Подаде се ръка със костеливи пръсти,
която сграбчи огледалото чевръсто –
принцесата във него се огледа,
огромните си зъби тя съгледа
и нос със дължина на чукундур,
подхождащи на някой селяндур,
но не и на изискана девица,
подготвяна за бъдеща царица. ...