Genereux (Любомир Попов)
133 1307
Nov 21, 2020, 4:08 PM

Тримата братя и златната ябълка - 15 

  Poetry » Other
586 2 8

ПЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ 

 

 

В ТРОННАТА ЗАЛА

 

 

От ярки слънчеви лъчи огрян

на трона си седеше Патаран.

Короната отметнал настрана,

напред изпружил своите крака -

 

бе се оставил да го пощи дъщерята,

а тя не спираше да мели със устата:

- Ах колко "мисикоми" имаш татко!

Ала идилията трая твърде кратко.

 

Прекъсна я художникът придворен,

на негово величество слуга покорен.

Пристигна Блюдолиз с една картина,

направи реверанс, в очакване застина.

 

Щом двамата творбата му видяха,

възкликнаха и после занемяха…

На нея Патаран с гол меч в ръката

бе стъпил гордо с крак върху ламята.

 

- Е любезни, малко си се поувлякал,

аз ламските глави не съм отсякъл,

известно е, че победителят е друг

и тоз юнак сега не се намира тук!

 

- Така е царю мой, но няма да е честно,

на всеки поданик му е добре известно,

че по-безстрашен няма на земята

и лично щяхте да убиете ламята.

 

- Да! Прав си драги - истина това е

и вярвам всеки тук ще го признае,

че заслужаваш ти награда двойна

за вярност и талант да е достойна!

 

Подхвърли му кесия със жълтици,

пое я Блюдолиз, развя къдрици,

на негово величество се поклони

и се оттегли раболепно настрани.

 

Щом със баща си насаме остана,

с глезен глас княгинята подхвана:

- Таткоо! Към тебе имам аз молба…

Искам юнакът да ме вземе за жена!

 

Цар Патаран подскочи изумен:

- За Бога, дъще! Помисли за мен!

Поиска златна ябълка, сега и мъж!

Над мен смили се ти, поне веднъж!

 

За тебе мила моя, той не е достоен.

Произходът му селски е, позорен!

- А кой кажи, спаси ни от ламята

и кой кажи, ти върна дъщерята?

 

Не ми ли доведеш юнака на часа,

да знаеш няма да ти го простя!

Какво да стори, съгласил се царят

и да покаже кой е господарят -

 

короната наместил на главата,

три пъти с жезъла ударил по земята,

цял куп слуги дотичали веднага

и коленичили, тъй както се полага:

 

- Какво ще заповяда Ваша чест?

- Пратете на юнака бързо вест –

В двореца веднага да се яви,

ако ли не, ще захвърчат глави!

 

Не след дълго, строен и напет,

в двореца влязъл младия левент,

бил калпакът леко накривен,

а погледът му - топъл, кадифен.

 

Княгинята щом момъка видяла,

почувствала се някак отмаляла,

зад трона скрила се и с тих гласец

издумала „Леле, какъв е хубавец!”

 

Цар Патаран изпъчил се на трона,

поклатил важно своята корона,

с „Добре дошъл!” юнака поздравил,

защо в двореца го повикал, обяснил:

 

- Решил съм момко да те задомя,

и дъщеря си аз ти давам за жена!

Принцесата зад трона се подала,

а момъкът отстъпил крачка цяла,

 

объркан и смутен от грозотата,

но Вейхайвей го хвана за ръката,

и пръстена си златен му постави.

Юнакът се зачудил що да прави,

 

смутено почнал нещо да говори...

Не искал с него Патаран да спори

и му отвърнал, че така е пожелал,

но дъщеря си току-тъй не би му дал,

 

а само след като се справи с великана,

тогаз ще заживеят с дъщеря му двама.

- Сега ще бъдеш гостенин в двореца,

след туй ще се разходиш със жребеца

           

из столицата – моя царствен град,

да видиш ти на колко много свят,

владетел съм единствен и велик,

как поданиците почитат моя лик.

 

 

Край на петнадесета част

 

Следва

 

Любомир Попов

© Любомир Попов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Доче, радвам се че си наминала!
  • Ох горкия! Сватба като брадва
    над главата като меч виси.
    Може би сега за да избяга
    великана той ще пощади
  • Благодаря за коментара и становището Ви Георги!
    Светле, радвам се, че надникна и коментира. Ще се опитам да доизгладя ритъма. Благодаря ти!
    Лина, продълженията са готови. До края на другата седмица всички части ще са качени. Благодаря ти за подкрепата!
  • 🍀 Очаквам продължението!
  • Да знаеш, Любо, много ти се радвам и чета с удоволствие! С такава лекота ти се получава, че чак мъъъничко ти завиждам! 😉 Има дребни забележки тук-там по ритъма, но иначе е страхотно!! Дерзай все така!! 🍀
  • Вече разбрах. Съжалявам. Стилът е страхотен, но аз съм в сайт за авторски творби, да публикувам и да чета такива. Не да чета преразкани такива, та макар и в уникален стил.
    Това ми е малко... в повече...
    Всичко хубаво от мен.
  • Преди да проверите, може би е добре да прочетете оригинала - изпращам линк към него: https://chitanka.info/text/3565. Поздрави и благодаря за коментара, Георги!
  • Посмях се. Е, ясно, ще хващам да проверя дали си заслужава прочета и всичко публикувано дотук, или това е само моментно усещане.
    Поздравявам те.
Random works
: ??:??