ПЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ
В ТРОННАТА ЗАЛА
От ярки слънчеви лъчи огрян
на трона си седеше Патаран.
Короната отметнал настрана,
напред изпружил своите крака -
бе се оставил да го пощи дъщерята,
а тя не спираше да мели със устата:
- Ах колко "мисикоми" имаш татко!
Ала идилията трая твърде кратко.
Прекъсна я художникът придворен,
на негово величество слуга покорен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация