Тримата братя и златната ябълка - 7
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – СЕДМА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
НА ПЪТ
Път – широк и безконечен,
проснал се надлъж и шир,
път като безкрая вечен,
мамещ пътници безспир.
И като пара̀ от злато,
капки кървави блестят -
те са диря, след която,
братята вървят, вървят…
Мина пролет белоцветна,
мина лято с клас налят,
дойде есен златоткана
братята вървят, вървят…
Вятър клоните обрули,
ден след ден се изтърку̀ли,
тъй измина се година,
откакто вървяха трима.
Чифт ботуши те протриха,
чак до смърт се умориха,
но накрай на кръстопът,
те решиха да поспрат,
за минутка да отдъхнат,
болките им да заглъхнат,
щом на пътя те се спряха,
странник някакъв видяха,
с риза чиста, снежнобяла,
а с ръката загрубяла -
метнал бе на свойто рамо,
някаква торбичка само,
попрегърбен, със тояга
побелял, но здрав мъжага,
възрастния брат съзрял -
с поздрав се до него спрял:
„Дал ти Бог добро, човече!
Виждам уморен си вече,
накъде така си тръгнал?”
Най-големият настръхнал:
„Я ме остави на мира
и с въпрос недей ме спира!”
Странникът глава поклатил,
възрастния брат изпратил,
сетне средния дочакал,
но гнева му си навлякъл.
Ето малкият пристигнал -
странникът ръка повдигнал
„Добра среща момко млади!”
„Добра, дядо белобради!
Накъде така си тръгнал?”
Благо странникът отвърнал:
„Аз съм тръгнал надалече,
там, где пътят свършва вече.
Ами ти, с това магаре?”
„С мойте братя и другари,
тръгнали сме сме по следата,
що остана след ламята -
трябва ний да я открием,
злата хала да убием,
но самият аз не зная,
ще я найдем ли накрая?”
„Да, задачата е сложна,
ала не и невъзможна,
мога аз да ви помогна
и реших със вас да тръгна,
да ви бъда аз другар –
нищо, че съм малко стар!”
„Да! Това ще е чудесно,
път с другар минава лесно,
във раздумки и гълчава -
бързо времето минава!
Виждам уморен си ти -
Марко ще те отмени,
аз пък ще походя пеш,
тъй приляга на младеж.
Дай тояжката с торбата,
да ти я държа докато,
на самара се качиш,
ходенето да спестиш.”
Старецът торбата дал,
момъкът я задържал,
ала в миг прехапал устни,
щото щял да я изпусне,
тя била безумно тежка –
сетил момъкът болежка
и за миг не се стърпял
той въпроса си задал:
„Дядо, моля те кажи,
от какво така тежи?”
„Много свят обиколих,
с много хора се сближих,
толкова неща разбрах,
мъдростта си там събрах!
Виждам колко ти тежи,
затова подай я ти!”
Странникът поел торбата,
без усилие с ръката
и през рамо я преметнал,
въпреки това не трепнал.
ала Марко се огънал,
и за миг се попрепънал,
но с магарешки инат
продължил по своя път.
Много късно вечерта,
спряли до една чешма,
а във трите корита,
си бълбукала вода…
Двамата големи братя
си развързали торбата,
бял месал те си постлали
сладко, сладко се наяли -
със кокошчица варена,
със солчица посолена,
с бяла мекичка погача -
никой да не ги докача...
Твърда питка като камък,
малкият на три разчупи
и по един залък малък,
братски всеки си получи.
Грак на гарван се разнесе,
вятър шумките размята
и пронизващ студ донесе,
вкочанил за миг земята…
Легнаха да си починат,
дълъг път преди да минат -
само старецът остана,
странна работа захвана…
Той торбата си развърза
после тихо, без да бърза,
две крила оттам извади,
леко с длан ги поприглади,
думи някакви изрече,
сложи ги на раменете,
лекичко като перце,
хвана малкия с ръце
и крилата си размаха –
двама бързо полетяха,
мина над поля, гори,
океани, планини,
стигна до една поляна -
в лунна светлина обляна.
Момъка положи леко
и отново надалеко,
със крилата полетя -
най-големия взема.
После средния пренесе
и магарето занесе -
близо до една чешма,
със бълбукаща вода.
Тъй преминала нощта,
ето че на сутринта –
братята очи отворили
и се сладко разговорили:
„Ех, че сладко се наспах,
сякаш в люлка се люлях.”
Средният това изрекъл,
към чешмата се завтекъл,
възрастният го последвал
и учудено погледнал,
към чучурите в чешмата -
гледал как тече водата,
по главата се почесал
и след туй се произнесъл:
„Ех да можеше сега,
вместо бистрата вода,
вино руйно да се лей,
та сърце ми да запей…
Кръчма аз да си направя,
зад тезгяха да застана,
тежко вино щом искри -
ще натрупам куп пари…
На богатите със злато,
а на бедните безплатно
виното ще давам аз!”
Рече средният тогаз:
„Вярвай, би било прекрасно,
ако от чучура в дясно,
винцето течеше бяло,
а червено да е в ляво…
Най-напред ще се напием,
чудна сила ще добием
и тогава на ламята,
ще ѝ отсечем главата.”
Тези думи чу старикът,
вдигна своята десница
и се случи странно чудо -
текна вино, не водица.
Възрастните двама братя,
доближиха до чешмата,
устни във чучура впиха
дълго, ненаситно пиха.
Пак потеглиха на път-
по следите на ламята,
ала братята тъжат,
за виното от чешмата.
И направили главите,
възрастните братя,
сипеха закани люти,
че ще насекат ламята…
Край на седма част!
Следва…
© Любомир Попов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не предполагах, че може да има толкова красиво претворяване на приказки! Благодарна съм, че имам възможността да се насладя на това изумително творчество!
-
Благодаря ти!
-
Иржи, благородна душа си! Безкрайно мил коментар, но толкова хвалебствия са ми много... Сърдечно ти благодаря!
-
Стойчо, радвам се, че ми гостува!
Ели, благодаря ти! -
Чета с интерес, сякаш за първи път чувам тази известна приказка!
Браво, Любо! -
Мъдростите не тежат,
щом добити със труд!😄 -
Искаше ми се А.Каралийчев да беше жив и лично да ти стисне ръка и те поздрави за невероятния ти талант, така да претвориш приказката му!Аз го правя виртуално и не мога да кажа повече,освен,че ти се възхищавам и не помня като дете дали толкова ме е впечатлила самата приказка!
-
Танче, благодаря ти! Обичам приказките и с удоволствие ги чета - така се връщам далеч назад, когато обикалях с книжка в ръце и чаках да ми я прочетат.
Ани, пишейки приказки в рими се потапям в едно отдавна отминало време и се чувствам щастлив. Римите сами си идват и всяка част ми отнема около един ден - просто пиша на прима-виста.
Гавраил, радвам се, че моите приказки ти доставят удоволствие. Благодаря ти за подкрепата.
Веси, благодаря и на теб от сърце! -
Сладкодумен си, Любо! И тази част ми достави невероятно удоволствие! Благодаря ти!
-
Застанал съм като хлапе пред монитора и чакам с нетърпение продължението.
-
Какво търпение трябва да напишеш тази приказка в рими - не знам. Може би предизвикателството да го направиш е стимул за написването.
Получава се. Чета с интерес. -
Браво и за тази част, Любо! Ненадминат си в приказните рими.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пепа, радвам се, че моята приказка Ви е харесала. Още като дете, обичах да ми четат "Приказка за цар Салтан" (а имаше и такова филмче, което гледах с удоволствие по няколко пъти на вечер). Може би оттогава е тази ми страст към приказките в рими. Ще бъда щастлив, ако моята приказка провокира у Вас желание за създаване на красиви илюстрации към една бъдеща поредица от книжки за деца с приказки в рими.